Срамът е една от най-тихите, но най-мощни емоции, които могат да разклатят нашето усещане за стойност, принадлежност и лична свобода. Той се промъква във вътрешния ни свят като шепот: „Не си достатъчно добър.“, „Нещо не е наред с теб.“ — и бавно, но сигурно започва да къса връзката ни със самите нас.
Срамът не е просто вина. Докато вината казва „Направих нещо лошо“, срамът шепне „Аз съм лош“. Това го прави особено болезнен и труден за преодоляване, защото не критикува поведението, а самата същност на човека.
Много от нас са отгледани в среди, където изразяването на чувства, нужди или различия е било посрещано със срам — дори и несъзнателно. Като деца ние започваме да крием частите от себе си, които не изглеждат „приемливи“, и с времето губим достъпа до автентичната си същност.
Срамът ни учи да се свиваме, а не да се разгръщаме.
„Там, където някога е живял срамът, сега може да поникне съчувствие. А съчувствието е коренът на истинската вътрешна свобода.“
💬 Ако тази тема те докосва — не си сам. Свържи се с мен, когато си готов да се чуеш отново.
Свържи се с мен