Когато екраните станат по-важни от света навън

Понякога екраните не са просто забавление. Те могат да се превърнат в убежище, когато вътре е трудно, а навън – прекалено шумно.

Много родители споделят тревога, че детето им прекарва все повече време пред екраните, отдръпва се, говори по-малко и сякаш връзката помежду им се губи. Зад този въпрос често стоят безсилие, страх и усещане, че не знаят как да помогнат.

Какво може да стои зад това поведение?

• претоварване от изисквания и очаквания
• тревожност, срам или страх от провал
• трудности в общуването и усещане за „непасване“
• нужда от контрол и предвидимост
• начин да се избегнат трудни емоции

Важно е да знаем: това не е признак за мързел или липса на възпитание. Често е сигнал за вътрешно напрежение и нужда от разбиране.

Защо натискът и забраните рядко помагат?

Когато реагираме основно с контрол и ограничения, детето често се затваря още повече. Това, от което има нужда, е усещане за връзка, безопасност и пространство, в което да бъде чуто без осъждане.

Как помага психологичната подкрепа?

Психологичната подкрепа предлага спокойно и защитено пространство, в което детето може да изрази преживяванията си, а родителят да получи яснота и насоки как да бъде опора, без да губи граници.

Целта не е екраните да бъдат „премахнати“, а да се разбере какво стои зад нуждата от тях и как постепенно да се възстанови връзката със света навън.