Зависимостта като опит за справяне, а не като слабост

Когато зависимостта започва като решение

Зависимостта рядко започва като проблем. В началото тя често е решение – начин да се издържи нещо трудно, болезнено или празно.

Алкохолът, веществото, храната, екраните, работата, контролът – всички те могат да се появят като опит за успокояване, за притъпяване, за оцеляване. И в това няма слабост.

Срамът и погрешното обяснение

Много хора живеят с усещането, че зависимостта им е доказателство за липса на воля или характер. Че „не са достатъчно силни“.

А често става дума за нещо друго – за рана, за която не е имало думи, пространство или подкрепа. За преживявания, които са останали непреработени и самотни.

Какво стои под зависимостта

Зависимостта често се появява там, където нервната система е останала сама с прекалено много напрежение. Там, където тревогата е била твърде силна. Или болката – твърде дълго задържана.

Тялото и психиката намират начин да се регулират. И понякога този начин работи… за известно време.

Кога „помощта“ започва да вреди

Проблемът не е в самото средство, а в момента, в който то започва да държи повече, отколкото да помага.

Когато изборът се стеснява. Когато без него става непоносимо. Когато цената започва да е твърде висока – за тялото, за отношенията, за усещането за себе си.

Защо „просто спри“ не работи

Фразата „просто спри“ рядко води до промяна. Защото ако махнем зависимостта, без да се погрижим за това, което тя е държала, остава празнота. А понякога – още по-силна тревога.

Зависимостта има функция. И когато тя бъде отнета рязко, без заместител, системата остава без опора.

Какво означава работа със зависимост

Работата със зависимости не е борба. Не е дисциплина. Не е наказание.

Тя е внимателно приближаване към това, което е било твърде трудно да се понесе. Към раната, която е търсела облекчение. Към тялото, което е искало сигурност.

В терапията зависимостта не се разглежда като враг, а като послание. Като сигнал за нужда – от връзка, от регулация, от подкрепа.

Възможна ли е промяната

Постепенно се изграждат други начини за справяне. По-бавни. По-осъзнати. По-живи.

Зависимостта не е идентичност. Тя е опит. И когато бъде разбрана, а не осъдена, се отваря възможност за истинска промяна.

Ако разпознаваш себе си

Ако разпознаваш себе си в тези редове, знай, че не си сам. И че има път, в който не е нужно да се бориш със себе си, а да се срещнеш с него.